Препрочитам след десетилетие разказите от тази книга на Венцислав Божинов и най-лесно ми е да кажа, че те не са загубили нищо от своите художествени качества – героите им са все така живи и образни, сюжетите, в които се изявяват – интригуващи и държащи в напрежение. Така е, но няма да бъде съвсем вярно. Защото не те, но ние сме се променили във времето с цената на лични и на обществени победи и загуби. Сега ние по-добре и по-пълно ще усетим цялото богатство на тези разкази – удивителната им метафоричност, съчетана с подкупваща непосредственост. И най-важното – страниците на тази книга ще разгърнат млади читатели, които по време на първото ѝ издание са били още деца и юноши. Наричат ги компютърно поколение, но аз съм сигурен, че те също са жадни за чувствата, които бушуват или нежно трептят в героите ѝ, водени от умението на разказвача Венцислав Божинов – за мен един от най-талантливите ни писатели днес. Владимир Попов