Андрей Пантев

Андрей Пантев е български историк, член-академик на Световната академия "Платон". Роден в на 26 март 1939 г. в с. Раковица, Област Видин. През 1954 г. завършва гимназия във Видин, след което следва "История" в СУ "Св. Климент Охридски", където се дипломира през 1961 г. Пантев работи в историческия музей във Видин през периода 1962-1965 г., след което записва редова аспирантура в Софийски университет. През 1967 г. защитава първата си дисертация (доктор), а през 1984 г. става доктор на науките. Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г. От 1967 до 1974 г. е последователно научен сътрудник и старши научен сътруудник в Института за история при БАН. През 1975 г. е избран за доцент, а през 1985 г. - за професор в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". През периода 1982-1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС, ЮЗУ и др. Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение "Св. Георги Софийски". През 2002 г. Андрей Пантев получава награда "Голям Платонов Нобел на века" на Световната академия "Платон". Андрей Пантев е депутат в 39-то и 40-то Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България. Андрей Пантев е автор на: • над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски; • около 40 книги, • съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.