В тези искрени и дълго чакани мемоари сър Антъни Хопкинс се връща към момчето от Уелс, в което почти никой не е вярвал. Трудно детство, несигурност, тежък характер, провалени връзки, алкохолизъм, дисциплина, роли, награди, рисуване, музика и един живот, който изглежда почти невероятен, когато бъде погледнат от началото му.
Два „Оскар“-а, роли, които не се забравят, и кариера над шест десетилетия
„Мълчанието на агнетата“
Ханибал Лектър остава една от най-разпознаваемите и смущаващи роли в историята на киното.
„Бащата“
Втората му награда „Оскар“ идва за болезнено човешка роля, която показва другата страна на актьорската му сила.
Сцена и Шекспир
Преди Холивуд има театър, RADA, Лорънс Оливие и години на тежка сценична дисциплина.
Не само актьор
В мемоарите влизат и музиката, рисуването, самотата, старостта и въпросът как човек се помирява със себе си.
В искрените си и дълго чакани мемоари двукратният носител на „Оскар“, на наградите „Еми“, BAFTA и много други сър Антъни Хопкинс разказва за трудното си детство, за семейството, за тежката си борба с алкохолизма, за несговорчивия си характер и за провалените си връзки.
Но това е и книга за блестящата му кариера в киното и театъра, за колегите, Холивуд, рисуването и музиката, за наградите и отличията. Неподправената и трогателна история на един артист, вдъхновявал с години зрителите от сцената, от малкия и големия екран, както и любителите на музиката и изобразителното изкуство.
Човекът, в когото не са вярвали дори собствените му родители, днес спокойно може да каже, че се е справил. И то как.
Суров, честен и неочаквано човешки мемоар
Сурово и често безпощадно връщане към детството, самотата, алкохолизма и сцените, които го превръщат в един от големите актьори на своето време.
Мемоар, който разкрива човека зад една от най-загадъчните фигури в киното - актьор, който гледа назад с хумор, скепсис, смирение и болезнена откровеност.
Hopkins е изненадващо открит за трудното си детство, алкохолизма, гнева и петдесетте години трезвеност, които променят живота му.
„We Did OK, Kid“ е мемоар без грим - за ранните рани, разочарованията, алкохолизма, депресията, връзките и късното приемане на един дълъг живот.
Петдесет години след решението да спре
Един от централните нерви на мемоара е алкохолизмът. Хопкинс разказва за разрушението, за хората, които е наранил, за моментите, в които разбира, че има нужда от помощ.
Дългият живот след решението за трезвеност е представен като дисциплина, работа, повторение, старост и една особена форма на благодарност: „Още съм тук.“
Не само Холивуд, а целият път до него
- детството в Уелс и усещането да си дете, което не пасва никъде;
- театърът, RADA, Лорънс Оливие и сценичната школа;
- създаването на роли, които остават в културната памет;
- алкохолизмът, провалените връзки и цената на характера;
- рисуването, музиката и начините макар и по-зрял, човек да продължи да твори;
- старостта като време за равносметка, но и за нова работа.
За кого е тази книга?
- за почитатели на Антъни Хопкинс, „Мълчанието на агнетата“, „Бащата“, „Остатъкът от деня“ и големите му роли;
- за читатели на актьорски мемоари, които търсят повече дълбочина от списък с филми;
- за хора, които се интересуват от театър, кино, Холивуд, актьорска и личностна дисциплина;
- за читатели, които търсят честни разкази за зависимост, трезвеност и късно помирение със себе си;
- за подарък на човек, който обича силни биографии и истории за хора, тръгнали от труден старт.
Мемоар за човека зад гласа, погледа и легендата.
„Справихме се, хлапе“ е книга за голям актьор, но и за уплашено момче, което дълго не знае къде му е мястото. За паданията, работата, гнева, таланта, дисциплината, трезвеността и онзи късен миг, в който човек може да погледне назад без съжаления.