„Любов и орис“ събира 30 неподвластни на времето любовни истории на бележити българи от нашето минало. Всяка от тях носи своята сянка - лична драма, исторически преврат, болест, война, обществено неодобрение, раздяла или саможертва.
В тези истории любовта е споделена, невъзможна, драматична, вдъхновяваща или болезнена. За едни от героите тя е извор на сила, за други - на страдание, за трети - последна опора в свят, който се променя твърде рязко.
През личните съдби на значими за литературата, изкуството, историята и политиката българи книгата ни позволява да ги видим в друга светлина. Зад големите имена се появяват хора с трепет, слабост, вярност, страх, ревност и богат вътрешен живот.
Ася Сократова разказва с лекота, но и с уважение към фактите - така че книгата може да се чете и като галерия от любовни истории, и като различен вход към българската културна и историческа памет.
Любовни съдби, през които историята става по-близка
Възрожденци и революционери
Захарий Зограф, Райна Княгиня, Бенковски, Каблешков, Ботев, Гоце Делчев - познати имена, видени през личните им привързаности и болки.
Поети и писатели
Вазов, Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов, Йовков, Яна Язова, Димитър Талев - творци, при които любовта често се превръща в литература.
Политици и общественици
Атанас Буров, Йосиф Хербст, Симеон Радев, Иван Гешов, Борис III - хора, чиито лични съдби се преплитат с драмите на държавата.
Жени със собствена съдба
Венета Ботева, Мара Белчева, Евгения Марс, Лора Каравелова, Яна Язова, царица Йоанна и още много жени, които не са само „любимите на“, а личности със своя воля и памет.
От Ботев и Венета до Яворов и Лора, от Вазов и Евгения Марс до Пенчо и Мара Белчева
- „Мила ми Венето“ - любовта на Христо Ботев и Венета Ботева;
- „Люлека ми замириса“ - Иван Вазов и Евгения Марс;
- „На Острова на блажените“ - Пенчо Славейков и Мара Белчева;
- Хроника на една самоубийствена любов - Пейо Яворов и Лора Каравелова;
- „Мисля за България, мечтая за теб“ - Атанас Буров и Смарайда Салабашева;
- „Не бива да казваш, че сме били някога щастливи“ - Александър Балабанов и Яна Язова;
- „Сега виждам така, както никога не съм виждал“ - Димитър и Ирина Талеви.
Когато големите фигури проговарят като хора
„Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те Христо.“
„Нека хората не забравят, че и аз съм човек!“
„Онази, която обичам, обикнал съм я не само защото е хубава, а защото е хубава душата ѝ. Хубава душа е силна душа.“
Любовта като друг начин да разберем миналото
Историята често запомня хората чрез делата им. Тази книга ги приближава чрез изборите, които са направили в личния си живот - кого са обичали, кого са загубили, за кого са страдали, на кого са останали верни.
Познатите имена престават да бъдат застинали образи и се връщат като живи хора - с писма, тайни, слухове, обществени скандали, семейни трагедии и любов, която понякога се оказва по-силна от времето.
За кого е тази книга?
- за читатели, които обичат българската история, но търсят по-човешки и жив вход към нея;
- за хора, които харесват биографични истории, писма, спомени и съдби;
- за почитатели на Вазов, Ботев, Яворов, Пенчо Славейков, Яна Язова, Димитър Талев и други големи български имена;
- за подарък на читатели, които обичат книги за любов, памет и българска култура;
- за всеки, който иска да види бележитите българи не само като исторически фигури, а като хора с лична орис.
Любовта като памет, орис и човешко лице на историята.
„Любов и орис“ е книга за хора, чиито имена знаем, но чиито сърца често остават скрити зад портретите. Тук големите българи се приближават до нас през най-личното - любовта, която ги е вдъхновявала, ранявала и понякога надживявала.