Боян Гацов

Боян Магът (псевдоним на Бони Иванов Гацов) е роден през 1909 г. в село Драганово, област Велико Търново. Син на известния драгановски учител и общественик Иван Г. Гацов. Завършва славянска филология в Софийския университет и второ висше образование – търговия и народно стопанство. От 1951 г. е преподавател в Минно-геоложкия институт, където завежда катедра по чужди езици. Автор е на три книги: „Вечен пътник“ – поема, 1933 г. издателство на Т. Ф. Чипев, с препоръка от Министерството на народното просвещение, рецензия за книгата от Георги Константинов се появява в списание „Златорог“, г. XV, кн. V; „Кръст и роза“ – стихотворения, 1934 г.; „Кървава летопис 1903 – 1938“, 1940 г., издателство на „Вестник на жената”. В нея са описани художествено възходът и падението на българската идея, битките, спечелени от българската армия и погромът на европейската дипломация над териториите на страната. Издава заедно с акад. Емил Георгиев Антология на сръбските поети (1960). Сътрудничи на редица вестници и списания. Умира през 1992 г.