Дейвид Мамет

Дата на раждане - 30.11.1947. Място на раждане - Чикаго, Илинойс, САЩ. Дейвид Мамет е американски драматург, сценарист, режисьор, поет и писател. Работата му в театъра и киното е характерна с умен, ярък, понякога вулгарен диалог. Дейвид Алън Мамет се ражда на 30 ноември 1947 в Чикаго. Родителите му се развеждат и той, заедно със сестра си, живее отначало при майка си и новия й съпруг, а след това при баща си. Спомените и на двете деца от онова време не са никак приятни. "Достатъчно е да кажем, че не бяхме жертви на щастливо детство", отбелязва сестра му Лин (която също е сценарист). "Имаше доста насилие, но най-голямото насилие беше емоционалното. Емоционален тероризъм. По моя преценка ние сме оцелели от американска семейна версия на Дахау от 50-те години - и номерата още си личат на ръцете ни. В този смисъл, когато пише, Мамет винаги е къси ръкави" Мамет учи в колежа Годар във Вермонт и в театралната школа Neighborhood Playhouse в Ню Йорк. По-късно преподава в Нюйоркския университет, в драматичната школа в Йейл и постоянно води лекции в театралната компания "Атлантик", на която се явява член основател . Носителят на престижната награда "Пулицър" си създава име с пиесите Сексуални перверзии в Чикаго (1974), Патешки вариации (1976) и American Buffalo (1977). Пиесите му се отличават със своя майсторски диалог. Въпреки че напомня драматурзи като Харолд Пинтър и Самюел Бекет, речта при Мамет е толкова уникална и самобитна, че довежда до създаването на понятието "mametspeak". Езикът му е не просто натуралистичен, а по-скоро поетично повлиян от уличния жаргон. В пиесите на Мамет преобладават силните мъжки характери, сблъскващи се с липсата на морал в света, с емоционалната и духовна пустота. Гората (1977) и Едмънд (1982) са последвани от още две успешни пиеси; Глендари Глен Рос (1984), за която печели наградата "Пулицър", е изобличителна демонстрация на това как се прави бизнес в Америка, а Speed-the-Plow (1988) представлява безмилостен поглед към кулисите на киноиндустрията. Глендари Глен Рос има и филмова версия от 1992 - по собствен сценарий на Мамет. Мамет е един от малкото драматурзи, които се налагат успешно като сценаристи в Холивуд. Сценарият на "Пощальонът звъни два пъти" е неговия мощен дебют в киното. За следващия си сценарий, "Присъдата", Мамет получава номинация за "Оскар". Сценарият му за политическата сатира на Бари Левинсон "Да разлаем кучетата" също му носи номинации за "Оскар", както и за "Златен глобус" за най-добър сценарий. През 1987 дебютира и като кинорежисьор с "House of Games", в който играе и тогавашната му съпруга Линдзи Кроус. Като независим режисьор Мамет финансира собствените си филми с парите, които печели от високобюджетни холивудски продукции, където невинаги афишира името си. Например, Мамет е един от авторите на сценария на "Ронин", но под псевдоним. Същата година той режисира "Испански затворник", петият му филм като сценарист-режисьор, засукан шпионски трилър със Стив Мартин, чиято роля е необичайно сериозна и мрачна. Написал е още сценариите на "Недосегаемите" (1987), "House of Games" (1987), "Хофа" (1992), "Олеана" (1994), "Острието" (1997), "Да разлаем кучетата" (1997) "Ханибал" (2001), "Едмънд" (2006). Като режисьор (и сценарист) Мамет е автор на: "House of Games" (1987), "Испански затворник" (1997), "Момчето на Уинслоу" (1999), "State and Mind" (2000) "Обир" (2001), "Спартанец" (2004) и други. Мамет не вижда големи разлики между писането за сцената и писането за екрана. Той вярва, че и в двата случая материалът трябва да се "изправи на крака", за да се види как се държи. "С филмите това става в монтажната стая, а понякога и на снимачната площадка. С пиесите това става по време на репетициите. Във всички случаи, когато съм бил едновременно сценарист и режисьор, не съм се чувствал ограничен от нищо". "В работата ми като сценарист/режисьор има два етапа - казва Мамет, - първо, пиша най-добрия сценарий, на който съм способен, а след това си обличам режисьорските дрехи, прочитам го отново и си казвам: "Какво да правя сега с този боклук?" Мамет се е женил два пъти. Първия път - за Линдзи Кроус, която играе в House of Games. Имат заедно две дъщери, Уила и Зося. Вторият му и настоящ брак е с Ребека Пиджън, който играе в неговите филми The Water Engine (1992), Homicide (1991) и Момчето на Уинслоу (1999), както и в оригиналната театрална постановка на "Олеана". Тя е написала и музиката за филмовата версия на "Олеана". Ребека е добре известна авторка и изпълнителка на песни в света на поп и фолкмузиката, написала няколко песни и в съавторство със съпруга си. Двамата имат две деца и къщи във Вермонт и Кембридж, Масачусетс.