Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов (1887-1916) е един от големите лирически гласове на българската литература. Роден в Копривщица, той оставя поезия, белязана от копнежа по дома, любовта, самотата, спомена, младостта и предчувствието за загуба.

В стиховете му нежността и меланхолията съжителстват с усещането за вътрешна обреченост и стремеж към светлина. По време на Първата световна война Дебелянов заминава на фронта и загива през 1916 г., едва на 29 години.

Краткият му живот оставя едно от най-трайните и разпознаваеми поетически наследства в българската култура.

Сред най-обичаните му стихотворения са „Да се завърнеш в бащината къща“, „Помниш ли, помниш ли...“, „Аз искам да те помня все така...“, „Черна песен“, „Пловдив“ и „Сиротна песен“.