Живият смисъл

Този херменевтикоонтологичен опит е мотивиран от разбирането, че философията и религията имат един и същ смислов център и това е Живият Смисъл, сърцевина на сърцето и на философията, както и на религията. Живият Смисъл е ипостасно битие на неопределената двоица като херменевтичен прафеномен, херменевтичният кръг като актуално-безкрайно Лице. Той е способен да възвръща към себе си всичко, което е смисъл и което, доколкото е смисъл, съществува. И пак той е, който презентира неделимостта, единосъщието на пътя нагоре и пътя надолу. Той е самотъждественото различие на мислещо и мислено, на съществуване и същност, техният подвижен покой и покоящо се движение. Животът на Живия Смисъл е чистият и съвършеният живот, "първият живот" (Плотин); всевремево този живот е Живот-чрез-Смърт. Такъв първи живот е автентичният, чистият живот на херменевтичния кръг като "пръстен на актуалната безкрайност" (по израза на Н. Кузански). Живият Смисъл не може да бъде определен чрез друго, той се самоопределя в себе си и в друго и определя всичко чрез себе си, жертвувайки изначалната си цялост, раздвоявайки се на жив и нежив смисъл.