Психопатология и култура са сходни по това, че и двете са надбиологични интерпретативни системи, а не онтологични реалности. Клиничните и антропологичните нюанси на преплитането им помагат за по-дълбоко вникване във всяка поотделно: разбирането на една от системите се улеснява от отражението є в другата и от начините на взаимодействие с нея. Амбицията за подобно разбиране не може да разчита на шаблонно академично упражнение, а на свободно креативно пътешествие, прекосяващо граници на дисциплини, жанрове, догми и изказ. Моят поглед към темата идва от едно дълго и незавършило пътуване.
Авторът
Може да бъдат изтъкнати много достойнства на тази книга и нейния автор – умението да представи високо специализирана материя по достъпен, увлекателен и същевременно задълбочен начин; респектираща ерудиция и академична самодисциплина; завидно боравене с различни домени на познание и пр. Но най-симпатичното качество е загрижеността – както към читателя, когото внимателно повежда в една слабо позната и все още плашеща територия, така и към героите – хората с психично страдание.
доц. д-р Харалан Александров
От същия автор:
„Принуда в психиатрията: емпирични
данни и добра практика”, 2010
„Личностова абнормност в клиничната
практика”, 2001, 2012