Жилбер Сесброн

Жилбер Сесброн е роден в Париж на 13 януари 1913г. Писател, есеист и драматург с католическо възпитание и вдъхновение. Починал е през 1979 в Париж. Първия си роман издава през 1944г. в Швейцария - "Невинните на Париж", който има голям успех и още същата година му носи наградата на Гид за книгата. Славата му нараства с книгата "Нашият затвор е едно кралство", излязла през 1948г. и донесла му наградата Сент Бьоф, както и с най-известната му пиеса, адаптирана за радио и за големия екран: "Полунощ е доктор Швайцер", публикувана през 1952г. Като белетрист, есеисти драматург, Жилбер Сесброн третира теми от съвременността, които дълбоко го вълнуват: обикновените свещеници в "Светците", престъпността сред младежта в "Загубени кучета без нашийници", евтаназията в "По-късно е отколкото си мислиш" или насилието и не-насилието в "Между кучета и вълци". С очевидна искреност и съчувствие, Сесброн пише да мизерията, страданието и униженията на най-необлагодетелствуваните класи и прослойки. Раздвоен между народен изказ и литературен стил, Сесброн успява, заедно с избора на сюжетите си да достигне до много широка читателска публика. През 1957г. публикува сборник текстове, част от тях публикувани в различни вестници. От 1972г. се заема със обществена дейност и оглавява благотворителна асоциация Подпомагане на народа на Франция. През 1978г. получава наградата на Кметството на Париж за цялостно творчество, почива на 66 година.