Густав Вайганд

Немски езиковед, специалист по балканските езици и особено балканските романски езици - румънски, арумънски и мъгленорумънски. Вайганд има важни приноси в румънската диалектология и в изследването на връзките между езиците в Балканския езиков съюз. Роден в Дуисбург, Вайганд учи романска филология в Лайпциг и в 1888 година пише докторат върху арумънския език в района на Олимп. Хабилитационният му труд от 1892 година е върху мъгленорумъните. На следната 1893 година Вайганд основава Румънския институт към Лайпцигския университет, първата подобна институция извън Румъния. От 1896 г. е професор по романско и балканско езикознание и етнография в Лайпцигския университет. Вайганд прави много теренни проучвания на Балканите, за които му спомага доброто познаване на повечето балкански езици - албански, арумънски, български (западен и източен диалект), гръцки (димотики и катаревуса), сръбски, турски и шпаньолски. В 1908 година публикува "Лингвистичен атлас на румънското езиково землище", първия подобен труд в областта на романската лингвистика. През Първата световна война извършва етнографски проучвания в Македония, чиито резултати са публикувани в 1923 година под заглавието "Етнография на Македония". Вайганд е член-кореспондент на Румънската академия на науките (от 1892 година), член-кореспондент на Българската академия на науките (от 1902 г.) както и член на Македонския научен институт в София.