Пясъчният замък

"...Мор пое дълбоко дъх и се усмихна на спечената земя под краката си, като се полюшваше леко на пети. Аз съм луд, помисли си той с усмивка. Думите се отрониха и литнаха нагоре като листа в камина. Прекоси бавно двора на гаричката до портата. Погали дървената ù повърхност. Беше сухо ронливо дърво, стоплено от слънцето, красиво. Мор измъкна няколко тресчици. Не можеше да сдържи усмивката си. Аз съм луд, помисли си той, какво ще правя сега? И после: трябва да видя мис Картър, веднага! Когато я видя, ще знам какво да правя. Тогава ще разбера що за състояние е това и какво да правя. Ще разбера, когато я видя, когато я видя"!