Сънят на Бруно

"...Дали има някакво значение какво е преживял, сега, когато всичко е свършено, питаше се той. Всичко е сън, разсъждаваше Бруно, човек минава живота си в сън, всичко е твърде жестоко. Смъртта опровергава индукцията. Няма го "нещото", което да осмисля цялото. Съществува само сънят, неговата структура и същност, и накрая само преминаваме в друг сън, сянка вътре в сянката; чезнем, чезнем, чезнем... Този сън, толкова лично негов, в един миг ще спре и ще изчезне и никой никога няма да разбере какъв всъщност е бил този сън. Всичките усилия, които бе вложил, за да изгради личността си изглеждаха само суета, сега, когато бяха лишени от цел. Беше работил толкова усърдно да учи немски, италиански. Сега всичко му се струваше суета, желание да направи впечатление на някого в един момент, който никога не настъпи, да преуспее, да му се възхищават".