Иван Хаджийски

Иван Минков Хаджийски е български публицист, социален психолог и марксист. За краткия си животтой написва 4 книги и над 20 студии и статии, които дават основание да бъде смятан за един от основоположниците на българската социология. Социологическите му изследвания за българската народопсихология и най-вече тритомникът „Бит и душевност на нашия народ“, се считат за най-важните му трудове.

Той е роден на 13 октомври 1907 година в Троян в бедно занаятчийско семейство и посещава местната прогимназия, като още през 1919 година публикува дописки в списание „Юноша“.

От 1921 година учи в Търговската гимназия в Свищов, а от 1927 до 1932 година следва „Философия“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски". В последствие завършва и право и работи едновременно като журналист и адвокат. От 1929 година е член на БКП, за което е арестуван.

През 1933, издадена със собствени средства, излиза първата му книга „Авторитет, достойнство и маска“, а през 1936 година – „Любов и брак“, която Хаджийски подписва с името Иван Минков.

От 1937 до 1942 година Хаджийски е сътрудник на списание „Философски преглед“, а също и на списание „Изкуство и критика“, където публикува група студии. След смъртта му те са издадени под общото заглавие „Оптимистична теория за нашия народ“.

От 1936 година започва да обикаля България пеша и на колело, правейки изследвания за най-известната си книга  „Бит и душевност на нашия народ“. Първият том на книгата е издаден през 1940 година, вторият – през 1945 година (посмъртно), а третият е изгубен в края на 1940-те години, без да бъде публикуван.

През 1943 година е мобилизиран в армията, участва във войната срещу Германия като доброволец и военен кореспондент при щаба на Втора българска армия. Поверява ръкописа на недовършения том трети от "Бит и душевност" за съхранение на командира на армията генерал-майор Кирил Станчев. На 4 октомври 1944 г. Иван Хаджийски загива в сражение с части на SS дивизия „Принц Ойген“.След войната генерал-майор Станчев предава ръкописа на съпругата му, която го депозира в издателство „Хемус“, откъдето той изчезва безследно при национализацията през 1947 г. Текстът е частично възстановен от дъщеря му Мария Хаджийска по 200 страници стенографски записки.