Свързани продукти
...Нощ. Реката напрягаше мишци и прекосяваше бързо гората. Антонио се спря на самия край на острова. Отсам - дълбоката вода, подвижна като котешка козина; оттатък - клокота на брода. Опря длан на дъба. Вслуша се в трептенията на дървото. Беше стар дъб с по-дебел ствол от снага на планинец, но растеше съвсем в края на Острова на сойките, точно там, където биеше течението и вече половината от корените му се подаваха над водата. - Как си? - попита Антонио...