След покушението срещу Александър ІІ през 1881 г. на руския трон се възкачва един потиснат и притеснен млад човек без нюх към реформите. Убеден, че развихрилото се насилие е плод на либерализма на неговия баща, Александър III управлява безкомпромисно, с твърда ръка. И оставя спомена за авторитарност и тесен кръгозор. Все пак тъкмо при него е прокарана железницата, пресичаща необятните руски земи до снеговете на Сибир. Той е владетелят, който откъсва Русия от Германия, ратувайки за сближаване с Франция. Благодарение на изкусното перо на Анри Троая предпоследният руски император се възправя пред читателя с цялата си противоречивост, в центъра на една размирна епоха. Едновременно авторитарен и толерантен, енергичен и неуверен, малко познатият и сякаш недооценен Александър III се стреми най-вече да служи на своята страна, вместо да гради легенда за царуването и личността си.