Изправен пред тленните останки на Александър ІІ, френският дипломат Мелхиор дьо Воге прошепва на съседа си: "Погледнете този мъченик! Беше велик цар и заслужаваше по-благосклонна участ". Съдбата наистина е безжалостна към монарха, премахнал крепостното право и телесните наказания, преустроил администрацията, образованието, правосъдието. В стремежа си да реформира руското общество, той воюва, от една страна с непримиримите революционери, а от друга - с класата на собствениците, люто бранещи своите привилегии. След поредица от покушения, на 1 март 1881, фанатизиран атентатор отнема живота на владетеля, който така и не успява да примири изкушението на либерализма с ужаса на анархията. Една от основните фигури в Руско-турската война, Александър ІІ ще остане в историята - и в българската историческа памет - като царя освободител.