Атила. Номадското насилие

Истинският образ на хунския вожд Атила далеч не съвпада с изградената в масовото съзнание представа за кръвожаден неграмотен звяр, за който се твърди, че трева не пониквала там, където минели неговите конници, и че месото се опичало под седлото му, докато яздел. Сатанизирането продължава до ден-днешен. Страшилище както за двата полюса на римското владичество Рим и Константинопол, така и за Париж, Орлеан и Милано, предводителят на хуните среща отпор от съвсем неочаквани и непредвидими съюзници - римския генерал Аеций и краля на вестготите, "най-големия варварин" между варварите. За около две десетилетия (от 434 до 453 г.) този мъж, който не навършва и шейсет години, завинаги влиза в Историята. Професорът от Сорбоната Мишел Руш, специалист по Късната античност и Ранното средновековие, прави нов прочит и ново тълкуване на текстове и събития, които дълго време са погрешно разбирани или не са получили подкрепа от археологията. Той поднася цялостно изследване върху Атила. Под неговото перо един от най-могъщите завоеватели в човешката история си възвръща жизнената пълнота и многоизмерността, забулени от нароилите се митове.