"Мнозина прочути личности са водили живот, който далеч не е по мярата на творбите им - споделя Анри Троая в едно интервю. - Изправен пред техните монотонни съдби, биографът изпитва желание да романизира. Той допълва, тълкува, съчинява... Мисли повече за собственото си изкуство, отколкото за истината, за себе си, не за героя си. Но спрямо Достоевски подобен грях е невъзможен. Жизненият му път е толкова богат на безмерно отчаяние и чудотворно ликуване, та авторът е склонен по-скоро да смекчава тоновете, вместо да ги подсилва. Сякаш животът на гениалния писател е най-талантливият му роман".