Пруст не разказва любовта като спокойна близост, а като тревожно движение на съзнанието. След заминаването на Албертин разказвачът се озовава в пространство, където всяка вещ, всяка стая, всяка дума и всяко писмо започват да връщат липсата ѝ.
Тук любовта съществува чрез ревността, чрез навика, чрез болката от раздялата и чрез усилието да бъде разбрана една душа, която винаги остава донякъде непроницаема. Времето не лекува веднага. То първо разкъсва, после променя паметта, а накрая тихо започва да отнема силата на страданието.
„Изчезналата Албертин“ е роман за любовта след края на любовта - за онзи мъчителен период, в който човек още не е свободен от отсъстващия, но вече усеща как забравата, бавно и почти виновно, започва своята работа.
„Така това, което ми се бе сторило, че не представлява нищо за мен, се оказа чисто и просто целият ми живот!“
„Колко зле се познаваме.“
„Връзките между нас и някое създание съществуват единствено в съзнанието ни.“
Марсел Пруст - писателят, който превърна паметта в литература
Марсел Пруст (1871 - 1922) е една от централните фигури на модерната литература. С „По следите на изгубеното време“ той променя начина, по който романът може да мисли времето, съзнанието, паметта, желанието и изкуството.
При Пруст външното действие отстъпва място на вътрешните движения: спомените, внезапните асоциации, съмненията, ревността, разпадането и възстановяването на преживяното. Затова неговият роман остава едно от големите литературни събития на XX век.
За кого е тази книга?
- за читатели, които искат късните, най-болезнени части на романа;
- за хора, които се интересуват от модернизъм, поток на съзнанието, психологически роман и литература на паметта;
- за читатели, които търсят голяма литература за любовта, ревността, отсъствието и бавното разрушаване на илюзиите;
- за почитатели на Вирджиния Улф, Джеймс Джойс, Томас Ман и други автори, при които вътрешният живот е истинската сцена на романа;
- за студенти, преподаватели и изследователи на френската литература, модернизма и европейския роман на XX век;
- за читатели, които не бързат и обичат книги, в които едно чувство може да бъде разгърнато до цяла философия на живота.
Защо да се върнем към Пруст днес?
Защото малко писатели са описали толкова точно как човек сам изгражда своята любов, своята болка и своите заблуди. „Изчезналата Албертин“ говори за раздялата не като за събитие, а като за дълъг вътрешен процес - моментът, в който започваме да разбираме, че другият никога не е бил напълно наш, а паметта ни никога не е напълно вярна.
Роман за любовта, която продължава да ни държи, когато вече няма кого да държим.