Идентичност: младост и криза

Основният труд на Ерик Ериксън „Идентичност: младост и криза” разкрива нови хоризонти за психосоциалното разбиране на личността и нейната жизнена динамика.

... жизненият цикъл има генерационен принцип, който притежава тенденцията да запазва серия от жизнени добродетели от надеждата в младенчеството до мъдростта в старостта...

... думата „криза” вече не означава неизбежна катастрофа. Сега тя се приема като необходима повратна точка, съществен момент, когато развитието трябва да поеме един или друг път, обединявайки ресурсите за израстване, подобряване...

... Кой казва, че ние страдаме от „криза” в идентичността? Ние я избираме, активно я преживяваме и си играем на това „да я накараме да се случи”...

Във всяка нормативна криза Ериксън откроява алтернативи: доверие срещу недоверие; автономия срещу срам и съмнение; инициатива срещу вина; трудолюбие срещу малоценност; идентичност срещу смущения в идентичността; интимност срещу изолация; генеративност срещу стагнация; интегритет срещу отчаяние.

Понятието идентичност разчупва граници и изисква интердисциплинарeн подход.

Американският социолог Андрю Уейгърт: „Ериксън разкрива огромно епистемологично пространство за анализ на човека.”

Фукуяма в „Предизвикателства пред европейската идентичност”: „В много отношения този проблем с идентичността е нещо, за което трябва да се замислим много дълбоко; той е нещо, което ще се завръща отново и отново – гарантирам ви го – в политическите дебати от близкото бъдеще.”