Патриция Николова (1979, София) е поет, писател, литературен и театрален критик и независим изследовател. Завършила е Националния лицей за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“ към СУ с профили Българистика и Философия и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в специалностите Театрално Изкуство (с акцент на история и теория на театъра на XX и XXI век, както и педагогика на изкуството), Театрознание и Театрален мениджмънт. От края на 90-те години на миналия век до сега Патриция Николова работи като литературен и театрален критик, редактор, рецензент и преводач на свободна практика.
Публикувала е стотици специализирани текстове във водещи издания в България и чужбина.
През първото десетилетие на милениума е щатен редактор в сп. „Родна реч“ към МОН, водещ на уъркшопове за творческо писане, а през второто десетилетие води рубриката Критически хроники за поезия в сп. „Съвременник“. Превеждала е някои от най-изтъкнатите американски (Уолъс Стивънс, Р. Пински, Я. Кеслър) и канадски поети (Ленард Коен), руски и полски поети дисиденти (Йосиф Бродски, Осип Манделщам; Юлиан Тувим, Александър Ват), както и разкази от Сергей Довлатов, Михаил Булгаков, Даниил Хармс и др.
За първи път на български в неин превод са представяни Робърт Пински и Яша Кеслър.
Патриция Николова е автор на стихосбирките „Нике и мухата“, „Часът на кучето“, „Яков и Ангелът“, „Нашествие от думи“ и „Пентименто от Атлантида“, както и на многобройни разкази и преводи. Носител е на различни национални литературни награди и отличия, творчеството й успешно е представяно на международни литературни форуми и фестивали. Творбите й са превеждани на английски, немски, френски, гръцки, унгарски, руски, полски, сръбски и арменски език, както и на иврит и ладино. Член е на българския П.Е.Н. Център.