И имаше любов в гетото
Свързани продукти
За Варшавското гето са написани хиляди страници - за смъртта, глада, депортациите, страданието. Марек Еделман, един от водачите на въстанието, задава друг въпрос:
А защо никой не пита дали в гетото е имало любов?
Така започва една от най-интимните книги за Варшавското гето. Еделман не подрежда историята в стройна хроника. Паметта идва на късове: лице, улица, име, няколко месеца щастие, момиче, което избира да последва майка си към вагоните, жена, която остава с децата, за които се грижи, двама души, решили да бъдат заедно, докато още има време.
Паула Савицка записва тези спомени така, че в тях остава гласът на Еделман - сух, понякога рязък, лишен от украса и поради това още по-въздействащ. Историята тук има лица. Хората имат имена. А любовта приема най-различни форми: страст, приятелство, родителска обич, вярност, грижа, чувство за дълг, отказ да оставиш другия сам.
И имаше любов
Яцек Бохенски обръща внимание на съюза „и“. Той е важен за самия Еделман. В гетото има терор, глад, унижение, борба, предателство, смърт.
И има любов. Тя не заличава останалото. Съществува редом с него и точно затова присъствието ѝ е толкова поразително. В условия, създадени да обезчовечат човека, близостта се превръща в начин да запазиш себе си.
„Любовта е деликатно чувство - не го пипай, защото ще го подплашиш.“
„След тях трябва да остане някаква следа“
Една от най-силните линии на книгата е паметта за отделния човек. Еделман знае, че е останал сред последните, които могат да назоват тези хора по име.
Затова разказът пази подробносите: лице, походка, прическа, улица, нечия усмивка, нечия упоритост, нечия любов. Срещу безличието на масовото убийство книгата поставя паметта за един конкретен живот.
Книга, в която мащабът на историята се свива до един човешки живот
Tygodnik Powszechny
Критикът Томаш Фялковски откроява внимателното и нежно съсредоточаване върху конкретните хора и отбелязва, че именно жестокостта на историческия фон прави този поглед още по-въздействащ.
Polityka
Марта Цубер вижда в книгата въпрос, който само привидно стои встрани от героичната история: какво е давало на хората желание да продължават да живеят и да се борят.
Tygodnik Powszechny определя книгата като образцов пример за поглед към различните лица на любовта по време на Холокоста - с минималистичен език, деликатност и уважение към паметта на мъртвите.
Историята, която Марек Еделман искаше да стане филм
Замисълът за „И имаше любов в гетото“ е свързан с една стара идея на Еделман: някой да разкаже на кино за любовта зад стените на гетото. Разговорите с Паула Савицка постепенно се превръщат в книга.
През 2019 г. се появява филмът „Marek Edelman... i była miłość w getcie“ на Йоланта Дилевска. Агнешка Холанд участва в работата по сцените, а Анджей Вайда режисира техните игрови части - една от последните му работи в киното.
Свидетелят и човекът, който записва паметта му
Марек Еделман е един от водачите на въстанието във Варшавското гето и последният му командир след смъртта на Мордехай Анелевич. След войната става изтъкнат кардиолог, участник в демократичната опозиция, Комитета за защита на работниците и „Солидарност“. Носител е на най-високото полско отличие - Ордена на Белия орел, както и на френския Орден на Почетния легион.
Паула Савицка е негова дългогодишна близка приятелка. В продължение на години слуша разказите му за миналото и ги събира като разпилени фрагменти на една памет. Последните две години от живота си Еделман прекарва в дома ѝ. От тези разговори се ражда книгата.
За кого е тази книга?
- за читатели на документална литература, свидетелства и мемоари за Холокоста;
- за хора, които искат да разберат Варшавското гето през живота на отделните личности;
- за читатели на Хана Крал, Примо Леви, Имре Кертес и литературата на паметта;
- за всеки, който се интересува от Варшавското въстание в гетото, Еврейската бойна организация и историята на Марек Еделман;
- за читатели, които търсят книга за любовта в най-широкия ѝ смисъл - като близост, вярност, грижа, солидарност и човешко достойнство.
„Да мразиш, е лесно. Любовта изисква усилия и жертви.“
Книга за хората, които историята е искала да превърне в безименна маса и за човешките връзки, чрез които те са продължавали да бъдат личности.