Лумпенско романче
Деветият и последен роман на Роберто Боланьо, издаден приживе първоначално в Испания, а после и в Аржентина.
През 2013 г. романът е екранизиран от чилийската режисьорка Алисия Шерсон под заглавие „Бъдещето“ и печели същата година наградата на KNF (Асоциация на холандските филмови критици) в категорията най-добър филм на кинофестивала в Ротердам.
Автомобилна катастрофа преобръща живота на Бианка и нейния брат. Сирачество и финансова несигурност изхвърлят двамата младежи в характерната за Боланьо маргиналност и безперспективност; апатия и безпътица съпровождат всекидневието им. Видео касети и телевизионни програми изместват реалността, двама съмнителни аутсайдери се настаняват в дома им и предопределят бъдещето им лумпенизиране. Дрогиране, секс и задаващо се престъпление. Ще съумее ли Бианка да проумее хаотичния свят, който не дава отговори, а само поставя въпросителни, да намери разпокъсаната си идентичност и да събере смелост да промени съдбата си?
Лумпенско романче
Деветият и последен роман, издаден приживе на Роберто Боланьо, първоначално в Испания, а после и в Аржентина.
През 2013 г. романът е екранизиран от чилийската режисьорка Алисия Шерсон във филма „Бъдещето“, спечелил същата година наградата на KNF (Асоциация на холандските филмови критици) в категорията най-добър филм на кинофестивала в Родердам.
Автомобилна катастрофа преобръща живота на Бианка и нейния брат. Сирачество и финансова необезпеченост изхвърлят в характерната за Боланьо маргиналност и безперспективност двамата младежи; апатия и безпътица съпровождат ежедневието им. Видео касети и телевизионни програми изместват реалността, двама съмнителни аутсайдери се настаняват в дома им и предопределят бъдещето им към лумпенизиране. Дрогиране, безсмислен секс и задаващо се престъпление. Ще съумее ли Бианка да проумее хаотичния свят, който не дава отговори, а само поставя въпросителни, да събере разпокъсаната си идентичност и да намери смелостта да промени съдбата си?
Чилийският белетрист и поет Роберто Боланьо (1953 – 2003) е сред латиноамериканските писатели, без които съвременната литература не би била такава, каквато е. Публикувани са неговият сборник с есета В скоби, сборниците с разкази Телефонни разговори, Курви убийци и Непоносимият гаучо, както и романите Отдалечена звезда, Амулет, Мосьо Пен, Чилийско ноктюрно, Антверпен, Свирепите детективи (за който е награден с „Ералде“ и „Ромуло Гайегос“) и 2666, получил многобройни отличия. Посмъртно са издадени Тайната на злото и Непознатият университет.