Марк Феро

Марк Феро, роден през 1924 г. е известен френски историк, специалист по въпросите на Русия и Съветския съюз, автор на редица произведения върху основни събития и явления от близката история. Марк Феро участва по време на Окупацията в Съпротивата. След войната става преподавател в Алжир От началото на 60-те години, той се специализира в история на СССР. Докторската му теза е за Руската революция от 1917г., област, в която се стреми да третира с неидеологически дискурс. Проучванията му в областта на социалната история се отличават от доминиращите анализи на тоталитарната школа по това време. Феро показва, че Октомврийската революция не се свежда до болшевишкия преврат, защото е неразделна част от съществуващото тогава народно и революционно движение. Той анализира и процеса на бюрократизиране и абсолютизиране на властта както от върха, така и в базата. Феро преподава във Висшето Политехническо училище (l'École polytechnique ), а после става директор по проучванията във Висшето училище по социални науки (École des hautes études en sciences sociales) в групата по изследвания на киното и история. Бивш директор на Института за съветски свят и централна Европа, Феро е Доктор Хонорис кауза на Университета в Москва от 1999г. Марк Феро е човекът, който започна разглежда по нов начин киното и историята. Той използва киното като инструмент за опознаване историята на обществата, считайки, че киното предоставя толкова меродавно свидетелство за събитията, колко и всички останали традиционни източници. През март 2007г. Феро подписва, заедно с още 150 френски интелектуалци призив да се гласува за Сеголен Роял "срещу арогантната десница" за "левица на надеждата", след като през 2002г е подкрепил кандидатурата на Жан Пиер Шевенман.