Когато интуитивно употребяваме понятието "музикологичен дискурс" и го свързваме с рефлексия над музикалната реалност, обикновено също така интуитивно подразбираме каква реалност имаме предвид. Но за един анализ на музикологичния дискурс това крие своите рискове, защото такъв анализ по необходимост включва всички или поне различни типове рефлексия. Проблемът опира до това, в какъв контекст се въвежда понятието "музикологичен дискурс" и този проблем се изостря от очевидната несъвместимост на подходите и от големите стилови разлики, които музикологът открива в историята на говоренето за музиката. И тематично, и исторически музикологичният дискурс може да се разгърне до космическите измерения на музикалното или да се свие до скрупульозното осчетоводяване на елементи, участващи в архитектониката на дадена музикална творба. При това всяка изходна нагласа, всеки подход предлага свои основания, които не могат да бъдат еднозначно загърбени.