"Мога да мисля, но не мога да говоря" - с тези думи Моисей, героят от операта на Шьонберг, иска да оправдае пред Господ отказа си да бъде Негов избраник. Той не притежава дар словото, нужно, за да предаде Божието послание на еврейския народ. Но той може да опази в мисълта си идеята за Него в чистотата й. Моисеевите думи противопоставят две особености, които сме свикнали да приемаме за невъзможни една без друга - разумната и речевата. Шьонберговият герой е избраник на музиката както заради това, което може, така и заради онова, което не може да прави. С дарбата си за едното, но и с лишеността си от другото той трябва да ни каже нещо съществено за самата нея.