Попър пише: "В Нищетата на историцизма се опитах да покажа, че историцизмът е лош метод - метод, който не носи никакви плодове. В действителност обаче, аз не опровергах историцизма. Оттогава насам успях да опровергая историцизма: аз показах, че поради строго логически причини за нас е невъзможно да предсказваме бъдещия ход на историята. Някои от най-проницателните критици на тази книга бяха озадачени от заглавието ù. То бе замислено като алюзия за заглавието на Марксовата книга Нищетата на философията, което на свой ред е било алюзия за Прудоновата Философия на бедността".