Йодьон фон Хорват

Йодьон фон Хорват е австрийски писател и драматург, роден във Фиуме, Австро-Унгария, в дома на унгарски дипломат от дребната аристокрация. Семейството се преселва в Белград (1902), а после в Будапеща (1908), където Хорват научава унгарски. През 1913 г. момчето отива в Мюнхен при родителите си и там научава немски език, който ще стане неговото средство за литературно изразяване. Хорват живее няколко години във Виена, а през 1919 г., след края на Първата световна война, става студент по психология, литературознние, театрознание и изкуствознание в Мюнхен. Оттогава датират и първите му литературни опити - "Книга на танците" е лирична пантомима, чието издание Хорват по-късно изкупува и сам унищожава. Двадесетгодишният студент пише също разкази, скици и приказки за възрастни, които публикува в реномираните списания "Симплицисимус" и "Югенд". След като осъзнава своята непригодност за каквато и да било буржоазна професия, Хорват решава да се отдаде изцяло на писателска дейност. Подобно на други начеващи таланти, той се чувства магически привлечен от Берлин - един от големите европейски културни центрове. В немската столицата Хорват се сблъсква с различни художествени стилове и направления; това му помага да намери бързо собствения си артистичен облик и да си пробие път до театралните сцени, да наложи името си. Така само за няколко години Хорват създава осем пиеси, пет от които се играят в Берлин. Сред тях особено място заемат "Бунтът на кота 3018" (1927), която му донася първия успех, "Сладек или Черната армия" (1928), "Италианска нощ" (1930), "Приказки от Виенската гора" (1931) и "Вяра, надежда и любов" (1932). Наред с това Хорват публикува романа "Вечният еснаф" (1930), посрещнат с голям интерес. По предложение на Карл Цукмайер през 1931 година той получава най-значимата за времето литературна награда "Хайнрих фон Клайст". Преди това наградата е била присъждана на млади писатели като Бертолт Брехт, Роберт Музил, Ана Зегерс. Хорват се утвърждава като един от най-ярките драматични таланти в немската литература на XX век. Самият Макс Райнхард поставя негова пиеса в Дойчес театър. Когато през 1933 г. в Германия идва на власт Хитлер, националсоциалистите виждат в произведенията на Хорват пример за "изродено изкуство". Цялото му творчество бива забранено. Още при представянето на първите му драми нацистите са го нарекли "украшение на немския комунистически лагер", а след излизането на романа "Вечният еснаф" го обругават като "автор на необуздана ляворадикална тенденциозна книжнина". Най-после партийният официоз "Фьолкишер беобахтер" го напада открито: "Йодьон Хорват е имал наглостта да охули националсоциалистите. Неговата Италианска нощ ни показва като страхопъзльовци, които едничка женска ругатня може да обърне в бяг. Този Йодьон ще има да се чуди! Сега завинаги трябва да се сложи край на тази безсрамна културболшевишка напаст..." Хорват не е застрашен непосредствено от преследване, защото има унгарско гражданство, а и според понятията на нацистите е "чистокръвен ариец". През този период възникват едни от най-зрелите му творби: пиесите "Непознатата от Сена" (1933), "Към небето" (1934), "Насам-натам" (1934) и сред тях най-значимите - "Фигаро се развежда" (1935) и "Дон Жуан се връща от война" (1936). И въпреки всичко, когато в дома на родителите му се извършва обиск, той напуска Германия и се преселва в Австрия. Но много скоро Берлин започва да му липсва; освен всичко друго активната антинацистка съпротива, към която го подтикват обстоятелствата, го плаши. Той е само тридесет и шест годишен, зад гърба си има обемисто драматургично творчество - седемнадесет пиеси. Животът извън изкуството е за него непоносимо труден, той не може да диша без праха на театралната сцена. През последната година от живота си Хорват създава и две творби, които му отреждат видно място в немскоезичната белетристика - романите "Младост без бог" (1937) и "Дете на нашето време" (1938). Когато Томас Ман прочита първия от тях, оценява го като "най-хубавата книга през последните години"... С общо трите си романа Йодьон фон Хорват се изявява като необикновен за времето си сатирик; защото острият, разобличителен рисунък при него е смекчен от поетична и често приказна атмосфера. Клаус Ман смята, че Хорват е открил истински нова белетристична форма - "формата на лирично краткия, драматично напрегнатия, индиректно критичния роман". Писателят успява с необичайна пестеливост на фразата да изобрази типични за епохата човешки съдби; зад всяка негова дума пулсира действителният живот - това посочва още съвременната му критика. Въпреки всички опасности Хорват се завръща в Берлин. Започва мъчителен период на всекидневна, често унизителна борба за препитание, за пригаждане към условията. В немската столица писателят е принуден да работи за филмовата индустрия - разработва сюжети, пише диалози. И отново пътува за Виена, и отново се отправя за Германия, за да види за последен път родителите си, и пак бяга оттам. Едва когато през 1938 г. Австрия е присъединена към Райха, за Хорват започва краткият, но съдбоносен път на емиграцията. Повече от половин столетие след абсурдния, тайнствен и сякаш съчинен от самия него край на писателя, творбите му се оказват извънредно жизнени - драмите му продължават да обикалят световните сцени, а романите му се издават наново и наново, преведени на десетки езици. Има някаква магическа сила в словото на Хорват, която привлича зрителя или читателя - тази сила произтича от сложната, противоречива, емоционално раздвижена, многобагрена душевност на художника, душевност, в която се проявява до голяма степен и славянската стихия.