Съставителство, превод, предговор, бележки Стефан Гечев:
В 1603 г. двадесет и две годишният френски елинист Клод дьо Сомез работил в Хайделбергската Палатинска библиотека, където открил единствения известен ръкопис на Гръцката антология, която оттогава се нарича Палатинска. Изучавайки ръкописа, младият учен установил, че бил писан от четири различни ръце и бил завършен в 980 г., т. е. стотина години след смъртта на автора Константин Кефалас – главен свещеник в императорския двор по времето на прочутия константинополски патриарх Фотий.
Зачитал съм се в Палатинската антология много отдавна, спорадично съм превеждал някои епиграми и отдавна съм имал желанието да издам на български подборка от епиграмите, които най-много са ми харесвали... Подбуди ме фактът, че ще бъде интересно за днешния читател да преоткрие в тези древни стихотворения вечната истина, изразена от Еклезиаст, че "няма нищо ново под слънцето" и че историята на човешките цивилизации се развива циклично...
Този подбор от Палатинската антология не е научно издание. При преводите съм се старал да запазвам точността на оригинала, като подчертавам поетичната тръпка, съдържаща се в него.
1994 г.
IX 359
Кой път в живота си да избереш?
На тържището – свади и хитрости търговски.
Във къщи – грижи, на нивите – труд до припадък?
В морето – страх. В чужбина – ужас.
Ако си беден, тежест е животът.
Ако си женен – всеки ден скандали.
Ако не си, тогава самота.
Голяма мъка са децата, но без тях
животът ти е празен.
Да, младостта е глупава,
но белите коси – безпомощни.
Тогава нека всеки да си избере едно от двете:
или да се не ражда, или след като се роди,
веднага да умре.
Платон Комикът
(творил по времето на Аристофан,
445 – 380 г. пр. Хр.)
Коментар на редактора Борис Христов:
Глас на египетски викарий
от старата мастилница пред мен:
- Глупако, казано е всичко - при това отдавна.