Пол Гимар

Французинът Пол Гимар е от писателите, към които човек се връща отново и отново, за да изпита наслада от докосване до непреходното. С лекота на майстор на изящната словесност, авторът отваря сетивата ни за онези дребни, мимолетни на пръв поглед неща, които нехайно подминаваме, увлечени във вечния бяг към бляскава висина, мамеща ни със своята непристъпност. Роден е на 3 март 1921 и починал на 2 май 2004г. Съпруг на писателката Беноат Гру, през целия си живот Гимар съчетава две силни увлечения - по морето и по писането. Авторът на "Нещата от живота" започва професионалните си изяви като журналист, след не съвсем успешно учение в Колежа Сейнт-Станислас в Нант. По време на войната е хроникьор за местни вестници, а после започва във Френското радио, където основава предаването Трибуна на Париж и в продължение на 4 години ръководи дебатите сред радиослушателите. През 1945г. пише комедията Седмото небе, чиято постановка се играе за кратко. Истинската му излиза първият му роман Фалшиви братя. Успехът е непосредствен - донася му голямата награда за хумор, а година по-късно, романът Улица Хавър му донася le Prix Interallié (1957). През 1960г. Пол Гимар пише, съвместно с приятеля си Антоан Блондин, комедията Почетното момче. Година след това, публикува Ирония на съдбата, която както и Улица Хавър, показва огромната роля на случайността в човешките взаимоотношения. Едуар Молинаро прави успешен филм по книгата. През 1981г. идването на левицата на власт, отваря вратите на Елисейския дворец за Гимар, верен привърженик на Франсоа Митеран. До 1982г. той работи редом до президента като шарже за специални мисии. След като е бил член на Върховния съвет по аудиовизуални комуникации от 1982 до 1986г., Пол Гимар се връща към литературата. Издава романите: Стечение на обстоятелствата (1990), Каменната епоха (1992) и Първите дошли (1997). През 1993г. получава Литературната награда 93 на Фондацията на принц Пиер на Монако за цялостно творчество. Клод Соте прави филм по Нещата от живота с участието на Роми Шнайдер и Мишел Пиколи, награден с наградата Луи Делюк през 1970г.