Пеперуди в рогата

Препрочитам след десетилетие разказите от тази книга на Венцислав Божинов и най-лесно ми е да кажа, че те не са загубили нищо от своите художествени качества – героите им са все така живи и образни, сюжетите, в които се изявяват – интригуващи и държащи в напрежение. Така е, но няма да бъде съвсем вярно. Защото не те, но ние сме се променили във времето с цената на лични и на обществени победи и загуби. Сега ние по-добре и по-пълно ще усетим цялото богатство на тези разкази – удивителната им метафоричност, съчетана с подкупваща непосредственост. И най-важното – страниците на тази книга ще разгърнат млади читатели, които по време на първото ѝ издание са били още деца и юноши. Наричат ги компютърно поколение, но аз съм сигурен, че те също са жадни за чувствата, които бушуват или нежно трептят в героите ѝ, водени от умението на разказвача Венцислав Божинов – за мен един от най-талантливите ни писатели днес.

Владимир Попов

Венцислав Божинов. Пеперуди в рогата

За пореден път, но с още по-голяма увереност, трябва да кажем, че българската литература навлезе в ХХІ век с необичаен подем на краткия разказ. Когато днешното време се превърне в история, критиците навярно ще разсъждават защо, как и кога точно е започнал този процес. Ние, обаче, виждаме/посрещаме със собствените си очи прииждащата вълна от нови книги. Жалко е, че така западна литературната периодика, та не сме в състояние да уловим появата на добър разказвач, преди да е натрупал онзи брой творби, който ще бъде достатъчен за самостоятелен сборник. Втората страна на тази липса се изразява в опасността да пропуснем добрата книга, когато не е съпроводена с бурен успех в чужбина, шумна премиера у нас или с овациите на влюбена читателска публика. Точно такава опасност придружава дебютния сборник на Венцислав Божинов: тих и скромен писател с докторска степен по етнология и фолклор, редактор в софийско издателство, съавтор в множество учебни помагала. Осемнадесетте разказа на около двеста и десет страници са едни от най-четивните, разнообразни и културно написани произведения в своя жанр. Това, разбира се, не означава, че са равностойни по своите художествени достойнства; има известна неравномерност в постиженията, но всички са разпознаваемо принадлежни към един вече изработен повествователен стил. „Принадлежни”, обаче, не означава еднакви; впечатляващо е тематичното разнообразие на разказите, няма да намерим дори два с близка тематика и подобни герои. Венцислав Божинов е заложил на разнообразието, на своята впечатляваща способност да постига идентификация с различни характери и типове социално поведение. Спектърът на героите му е широк: от традиционния носталгичен към детството си български мъж до „ненормалници” и играчи с живота си, евреи от Втората световна война (впрочем, „Булевард Ротшилд” е сред най-добрите творби), шивачки, бизнес дама, която колекционира скъпи часовници, възрастна университетска девственица и т.н. „Нощта на Лаура” ни среща с най-красивата сцена на любов между две момичета, която сме виждали в българската литература (ако изобщо сме виждали). „Пеперуди в рогата”, освен че е заглавие на един от най-дългите разкази (поръсен с малко сол от неизбежния Хайтов), представлява метафора, която посочва умението на автора да вплита в повествованието си здравословна доза умерен литературен абсурд; има нещо от късния Светослав Минков и неговата насмешка над нравите и „прогреса” в модерния свят.

По-скоро в опит да бъда полезна, отколкото с желание да търся „кусури”, бих обърнала внимание на Венцислав Божинов, че когато завръзката е необичайна и съблазнителна, а наративната „среда” е психологически убедителна и напрегната, читателят си съгражда високи очаквания за финал, който би бил в състояние да го прикове за последен път. Това е висока летва пред умението да се разказва, но някои от текстовете не успяват да я прескочат. Така, обаче, писателят рискува да разочарова читателите си повече, отколкото ако не умееше да пише добре. Все пак, „Пеперуди в рогата” е сред най-добрите ни сборници с разкази от последните пет-шест години и го препоръчвам на всички, които харесват българската литература и се интересуват от този жанр.

Милена Кировa