Филип Трифонов - представяне на книгата "И един ден, когато стана писател..."

Заглавието „И един ден, когато стана писател…” е едно посвещение върху тетрадка, която Филип Трифонов получава като подарък в детските си години и то го съпътства през целия му живот. Слабостта му към писането с молив, писалка, на пишеща машина и на компютър се материализира в обемен архив, който ще допълни трудно поддаващите се на описание образ, характер и душевност на актьора, за когото всички единодушно са убедени – за него няма рамки, за него е чужда звездоманията, фалша и посредствеността.

Автобиографични, литературни и театрални текстове, художествени фрагменти, бележки от реалния живот с живи картини, рецепти и кръстословици от естествения дневник на актьора, скиора, боксьора, шофьора, професора, психолога и педагога – класика на българското кино Филип Трифонов, писан между шестнайсетата и седемдесет и третата му година.
*****************************************************************************
Името Филип Трифонов е записано със златни букви в историята на българското кино. Яркото му присъствие на големия екран започва в началото на седемдесетте – един от най-силните периоди за седмото изкуство у нас, който, според професор Божидар Манов, е едно десетилетие, в което Филип Трифонов прави емблематични филми и създава образа на момчето като самостоятелен поколенчески модел в пантеона на филмовите персонажи. Момче в различни исторически времена, културен контекст, конфликти, социални и политически характеристики.

Още като студент в класа на Апостол Карамитев дебютира с главна роля в екранизация по разказа „Изпит“ от Николай Хайтов и талантливото му превъплъщение подсказва голям артистичен потенциал. Със следващото си участие изгражда незабравимия герой Ран от филма „Момчето си отива“ на режисьора Людмил Кирков, където дуетът с Невена Коканова оставя за поколенията зрители една от най-чистите любовни истории, майсторски запечатана на черно-бялата лента от 1972 г.

Ролите, които самият Филип Трифонов подчертава в биографията си са от филмите „Като песен“(1973 г.), „Преброяване на дивите зайци“(1973 г.), „Силна вода“(1975 г.), спреният през 1978 г от цензурата. „Селцето“, „Оркестър без име“(1982 г.), „1952:Иван и Александра“(1989 г.), „Рапсодия в бяло“(2002 г.)
Любителите на българското кино го познават и от „Не си отивай“ (1976 г.), „Лавина“(1982 г.), „Отражения“ (1982 г.) „Забравете този случай“ (1985 г.), „Живот до поискване“ (1987 г.), „Адио, Рио!“ (1989 г.), „Маймуни през зимата (2006 г.), „Моторът“ (2017 г.) и други.
Зрителите го помнят и от изявите му на театралната сцена в „Жестоки игри”, „Политикани”, „Брехтиада”, „Тапетите на времето”, „Тестостерон”, „Детектор на лъжата”, „Сако от велур”.
През 90-те години Филип Трифонов започва да представя пред публика свои авторски текстове, ставайки основоположник на жанра „Stand up comedy” в България. По това време заедно с режисьора Николай Гундеров създават и Естествения театър „Трифонофф & Гундеров“. Тяхното начинание се явява естествено продължение на необикновеното сценично присъствие на актьора, на необхватното му въображение и чувство за хумор и ирония.