Райнер Мария Рилке

Райнер Мария Рилке, роден на 4 декември 1875 в Прага, починал на 29 декември 1926, в Монтрьо, Швейцария, е един от най-големите поети в немскоезичната литература. Автор е и на разкази, на един роман и на много текстове за изкуството и културата. Превеждал е поезия и проза преди всичко от френски. Неговата кореспонденция обхваща важна част от литературното му творчество. В своята младост Рилке пише и няколко драми, които днес са почти напълно забравени. Роден в разделено семейство Рилке, прекарва тъжно детството си в Германия. Баща му, офицер в пенсия, иска синът му да направи кариера в армията. Пет години учи във военните училища в Saint-Pölten и в Mährisch-Weisskirchen. В Прага, Мюнхен и Берлин той следва право и търговия. Едновременно с това, публикува проза и поеми, като "За радостта ми" в немски и австрийски списания. Без особени приятелски връзки, живее в Италия, Русия, Испания, Франция и Швейцария, където пише стихосбирки на френски. Превежда Пол Валери на немски. Духовен, той вярва в съществуването на Бог, което изразява сборника "Истории за добрия Бог" през 1990г. "Книга за бедността и за смъртта"e един размисъл за смъртта разкрива богатството на вътрешния му живот. През 1926г., Рилке се убожда на роза и не след дълго умира от левкемия в санаториума в Валмонт, Швейцария, където отказва всякакви терапевтични грижи.