Розмари Стателова

Розмари Константинова Стателова, музиковед, е родена на 29 юли 1941 г. във Варна. Започва да се занимава с музика в ранна детска възраст. Завършва Средното музикално училище "Д. Христов" - Варна (1958) и теоретичен отдел на Държавната музикална академия - София (1962). Преди да се посвети на музикална наука учителства във Враца и работи като музикален оформител в БНТ. От 1973 г. постъпва в Института по култура при (тогава) Комитета за култура и БАН, а от 1983 г. работи в Института за музикознание (от 1988 г. - за изкуствознание) при Българската академия на науките. От 1996 г. е ръководител на секция "Етномузикология" на Института за изкуствознание - БАН. Като изследовател работи в областта на музикалното изпълнителство и на популярната музика, а от 2000 г. в сферата на малцинствената музика. Автор е на стотици научни студии и статии, публикувани в България, Германия, Русия, Финландия, Унгария и др. както и на книгите "Панка Пелишек" (1970), "Песента-оръжие" (1976), "Попмузиката" (1983 - в съавторство с Ч.Чендов), "Обърнатата пирамида" (1993), "Преживяно в България: поп, рок, фолк 1990-1994"(1995), "Лятото на българската култура" (1995), "Студии за попмузиката" (1999), "Седемте гряха на чалгата: към антропология на етнопопмузиката" (2003), "The Seven Sins of Chalga: Toward an Anthropology of Ethnopop Music"(2005). Изявява се като музикален критик. Има преподавателска дейност в Софийски университет "Св. Климент Охридски", Технически университет-София, Варненски свободен университет, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив. Членува в Международния съвет за традиционна музика към ЮНЕСКО, изследователска група "Музика и малцинства".