Настоящата книга представя Големия национален (и национализиращ) разказ за Българското средновековие от Паисий до днес. Проследяват се, в частност, наченките на този разказ в "романичната" историография, изграждането му от т.нар. критическа или научна историография, опитът за марксически контраразказ след 1944 г. и постепенното завръщане към националния разказ след средата на 60-те години на миналия век, како и някои нови тенденции. Книгата завършва заниманията на автора с българска историография и, по-точно, с история на историографията, започнати с историческото писане за Възраждането и преминали през историографията за епохата от Освобождението до края на комунизма.