Моъм е може би най-добрият разказвач. Съзнавал, че разказаното трябва да звучи убедително, но не прекалено убедително. Повярваш ли на разказвача докрай, той престава да ти е интересен. Не е открил нещо ново - разказвачите на приказки винаги са го знаели. Няма данни да е писал стихове, като дявол от тамян бягал от метафоричността и от поетичността. Също от изповедната искреност. Нашето читателско рамо е мокро от сълзливи изповеди, така че нека оценим джентълменската сдържаност на тези страници. Сдържаност не значи неискреност.