Свързани продукти
... Изглежда сякаш стиховете ѝ бързат напред и възрастта ги догонва. В първите класове на гимназията започва да пише стихотворенията, които постепенно ще съставят корпуса на единствената й книжка. Най-ранното е „Дъжд".
Неуместен дъжд има.
Сух и неразбираем...
И още:
...О, боже мой
– самотата е щастие!
Самотата е общуване с истината...
В дарбата за самота е най-разпознаваемото ѝ поетично родство – с поезията на Емили Дикинсън, с която общува от дете. Топъл, но хирургичен в детайлите, погледът
изследва направата на света и болката в тази направа. Меко и категорично оголва механизма му, приема го и го прощава. Екзистенциалната тревожност на тези стихове, стряскащата им битийна изпълненост ги прави да съществуват в някакво странно надвечерие, сякаш една лента се завърта наобратно и познанието предхожда събитията, които го пораждат.
...Аз само зная, че моето погребение
не ще състои.
Защото трудно се погребва този,
който е изравнил смъртта с живота
и живее и във двете.
... Нейният път се случва – продължава да се случва – в дълбочината, не по протежението на времето.
Яна Букова