Трима поети. Иван Пейчев, Александър Вутимски, Александър Геров

Антология

Съставител : Божидар Кунчев

* * *

He си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите ръце.

Не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите единствени
ръце.

Не си отивай,

аз ще ти направя

най-страшното признание.

Под мостовете

не шумят реки,

когато ти не си със мен.

Пристанищата

са най-мръсно доказателство

за липса на море,

когато теб те няма.

Не си отивай.

Иван Пейчев

РАДОСТЕН МОНОЛОГ

Не съм затворен кръг.

Стоя пред цялата безкрайност на света.

И сутринта, и вечерта.

Аз слушам как земята диша,

усещам как се движи,

как се зараждат бавно и растат

децата, ручеите пъпките.

Над мен отхожда слънцето на път.

Минавам между много стъпки -

и сутринта, и вечерта.

За да се върна пред безкрая на света.

Не съм затворен кръг.

Арександър Вутимски

Смисъл и безсмислие

Когато те налегне злото

и страшна мъка без предел –

все търсиш смисъл във живота,

опора и далечна цел.

Защо ти са? Какво печелиш?

Безкрайността е без предел.

Милиарди са във прах изтлели

със смисъл, вяра и със цел.

Живей със простота насъщна,

с парчето хляб, със пролетта,

със въздуха, що те обгръща,

и слънчевата топлота.

Тренирай се за проста твърдост

като скалата и пръстта.

Плюй на мисловната си дързост,

приемай като сън света.

Александър Геров