Тука е така

Доста забавна е книгата и се чете леко. Имах чувството че чета скечове от стенд-ъп комеди.

Историите не са свръхоригинални в същината си - не и за по-възрастните измежду читателите. Но когато са написани на изключително богат и оригинален език, обикновените истории се превръщат в литературно угощение. Або е истински мускетар на словото. Книгата ми достави голямо удоволствие! Препоръчвам!

Або майсторски преплита хумор и човешка емоция! Книгата се представя като по-скоро забавна, но аз на няколко пъти си поплаках (добре де, това съм си аз). С носталгия четох за детство, прекарано в самота и четене на книги, с които е откривал света извън малкото градче. Или трогателната история за детските му опити да разкаже виц и реакцията на майка му! Както и други книги, които чоплят в детските и юношеските ми спомени, тази книга доста силно ми повлия с някакво смесено чувство на радост и тъга...

Научих за Або от превода на Матю Пери, започнах да го харесвам от ефира на радиото, а от книгата му станах фен!

Браво, Або! Комбинацията, която най-много обичам: цветни истории с богат език - и забелязано! - блестяща употреба на времената! Не е оценка, впечатление е.
Но бележки под линия трябва да слагаш. Имам се за поне средно интелигентен/грамотен/образован читател и въпреки това, трябваше да търся значението на немалко думи (от предишната ти книга си направих цял речник). Сега пък английски думи/изрази на латиница и кирилица, също без пояснение (английският ми не е като твоя, но си превеждам сносно въпросните изрази). И като връх - поезия на испански!
Трябва ли читателят да се чувства виновен, вместо да се наслаждава?