Необичайна е тази книга със стихове и прозаични фрагменти, подредени не по жанрове, а по своя вътрешна логика. Стихотворенията в нея, писани през последното десетилетие на българското безвремие съжителстват с късчета проза, създадени по-късно в чужбина. И ако добре познатата ни безизходност на душевния бунт ни прави съпричастни към стиховете, фрагментите свидетелстват за чувствителния досег на автора с един, до неотдавна, непознат и различен от нашия свят. Тези две паралелно протичащи в книгата времена са част от драмата на личността от края на века.